Сорт грозде Плевен
България отдавна е известна със своята лозарска индустрия. Малката балканска страна е една от десетте държави в света по обща площ на лозята. В същото време значителна част от тези насаждения са заети не от технически сортове, а от столове - предназначени за консумация и преработка на прясно грозде от консервната промишленост.
В България има няколко изследователски институции, които след независимостта на страната активно се занимават с развитието на местни сортове грозде, много от които прославят местните учени далеч извън пределите на страната. Характерна особеност на тези изследвания може да се нарече акцентът им върху високото качество, с второстепенно отношение към икономическите характеристики. В тази връзка доскоро за кръстосване бяха използвани главно чистопородни представители на благородното европейско-азиатско грозде Vitis vinifera и едва наскоро започнаха опити за добавяне на практичност към местните сортове чрез смесването им с гени на устойчиви междувидови хибриди. Поради това повечето български развъдни разработки от миналия век се оказват толкова капризни, колкото древните европейски сортове. Едва ли човек може да си помисли, че епидемиите от плесен, оидий, филоксера са преминали покрай България, но лоялността към традициите тук, очевидно, не е празна фраза.
Един от тези противоречиви сортове е Плевен, отглеждан в Института по грозде и вино от едноименния град. Роден е през 1961 г., а седем години по-късно преминава държавния сортен тест и е допуснат до индустриално отглеждане. Автори на новата хибридна форма по това време са учените от Института К. Стоев, Я. Иванов, З. Занков и В. Вълчев. Формата за кръстосване по майчина линия е добре познатият сорт Италия, а по бащина линия е местното грозде Амбър, потомък на кралицата на лозята и Карабурну.
Благодарение на известните си предци, на Плевен могат да се припишат отлични естетически и гастрономични свойства, но устойчивостта срещу болести и вредители явно не е неговата силна страна. Също така не блести с устойчивост на замръзване, поради което дори у дома в някои региони се отглежда в покривна култура, да не говорим за по-северните ширини. Добивът е доста умерен. През последните години нашият герой не е намерил огромна популярност, но в България е често срещан във всички лозарски региони. В постсъветското пространство расте в много ограничени количества, главно на юг. У нас неговият потомък е много по-популярен - Плевенска конюшня (Августин), един от малкото български сортове, създадени чрез използване на междувидови хибриди за повишаване на устойчивостта на гроздето към неблагоприятни фактори на околната среда.
Агробиологични характеристики
Растенията са силно енергични. Листата растат тъмнозелени, закръглени, средни до големи, петлопастни със силна степен на дисекция, гладка повърхност и без пубертета на гърба. Горните странични разрези са дълбоки, затворени с тесен елипсовиден лумен и остро дъно, долните разрези са със средна дълбочина, отворени, цепнати с паралелни страни. Дръжката на дръжката е дълбока, отворена, сводеста, широка в основата. Зъбчетата по ръба на листната пластина са високи, триъгълни, с тясна основа, прави ръбове и остри върхове. Цветята са двуполови, при всяко време се опрашват перфектно от собствения си прашец. Освен това, според лозарите, Плевен е добър опрашител за сортове с функционално женски тип цвете. Съзряването на едногодишните издънки е рано и пълно. Есенният цвят на листата е жълт.
Гроздове от средно голям сорт - 18-20 см дълги и 16-18 см широки, конични или крилати, с умерена плътност. Средното тегло на узряла четка е 250-320 грама.Гребенът е доста дълъг, грациозен, светло зелен. Плодовете са големи и много големи, продълговато-цилиндрични, 23-25 мм дълги и до 18 мм в диаметър. Цветът на гроздето е жълто-зелен, често дъбени от слънчевата страна, средното тегло е 5-6 грама. Повърхността на плодовете е покрита с дебел лек цвят на сини сливи. Пулпът е сочен, месесто-хрупкав с приятен хармоничен неутрален вкус, без специфични нотки в послевкуса и аромата. Изцеденият от грозде сок е доста сладък поради ниската титруема киселинност (5-5,5 g / l), въпреки че съдържанието на захар също е много умерено (15-16 g / 100 ml). Кората на плодовете може да изглежда дебела, но поради своята крехкост и нежност, тя дъвче без проблеми. Има семена, но те нямат прекомерно отрицателен ефект върху вкуса на реколтата. Във всяко зрънце има само един или два от тях. Дегустационните оценки винаги показват много приличен резултат. Според гурманите Плевен прилича на известния си прародител - древния турски сорт Карабурну, който има изключително качество на плодовете.
Реколтата е отлична за прясна консумация и консервиране. От гледна точка на външните данни нашият български герой отстъпва по привлекателност донякъде на по-едрите сортове грозде. Поради благородството на вкуса, не всеки състезател е в състояние да го засенчи. Произвежда сокове и компоти, отлични по лекота, както и красиви консерви и конфитюри. Събраните гроздове перфектно понасят транспортирането на дълги разстояния и поради значителната дебелина на кората на плодовете те също се съхраняват добре, което не винаги е характерно за гроздето в ранно узряване. Ако внимателно подредите четките на Плевен в хладно помещение с ниски положителни температури и ниска относителна влажност в един слой върху легло от слама или дървени стърготини или ги окачите тук на тел, можете да постигнете запазване на реколтата за три или повече месеци.
Вегетационният период от пробуждането на пъпките до настъпването на подвижна зрялост в сорта е 115-125 дни. Поради такъв относително кратък период у дома той узрява в началото на август, а у нас, в района на Долен Дон, в края на първото - началото на второто десетилетие на същия месец. За да постигне необходимите условия, Плевен се нуждае от около 2450-2550 ° C от сумата на активните температури. Това теоретично дава възможност да се разшири географията на отглеждането му до географската ширина на Рязан, Калуга и Калининград, но трябва да се вземе предвид слабата устойчивост на замръзване на растенията и следователно в северните райони да се покрива много внимателно лоза за зимата.
Добивът на сорта е доста висок за времето си, но значително отстъпва на съвременните продуктивни сортове. В България, с широко разпространената там формация Guyot, от храст се получават до 5 килограма грозде и до 100 центрове продукция от хектар при плътност на засаждане от 2000 растения на единица площ. При аматьорски насаждения с добри грижи нашите производители постигат малко по-добри резултати, но рядко получават повече от 10 кг на храст. Относително ниската производителност има и положителна страна - растенията рядко страдат от претоварване, издънките и клъстерите винаги узряват навреме и лозарят не се нуждае от изтощително и внимателно регулиране на натоварването на реколтата.
След узряването на гроздето те могат да продължат да остават дълго време на лозата, без риск от увреждане или влошаване на представянето поради дебелата обвивка на плодовете. Гроздето не е податливо на напукване дори в неблагоприятни сезони с голямо количество валежи, както и с промени в почвената влага. Те не са атакувани от оси поради невъзможността да захапят кожата.И дори по отношение на сивото гниене, за разлика от други гъбични заболявания, Плевен демонстрира известна устойчивост.
Агротехнически характеристики
Сортът, както вече споменахме, е доста капризен, което е съвсем логично предвид родословието му. Получаването на обилна реколта с добро качество ще изисква значителни усилия, особено в нашите климатични условия, които в по-голямата част от регионите са несравнимо по-тежки от българските. За засаждане Плевен предпочита топли, рохкави, плодородни, водо- и въздухопропускливи почви. Гроздето не понася студени блатисти низини, северни склонове, места с високо ниво на подпочвени води. В същото време е придирчив към нивото на влага в почвата, не понася тежки суши. Расте много добре на напоявани земи, но е чувствителен към високи нива на соли, които понякога могат да причинят проблеми с развитието тук.
Сортът е податлив на филоксера, поради което в зоните на разпространението му се изисква инокулация върху устойчиви на филоксера подложки. Има добър афинитет към такива форми като Berlandieri x Riparia Kober 5BB и Riparia x Rupestris 101-14. В самокоренената култура може да се култивира само там, където няма вредни почвени вредители. Схемата за засаждане с вертикална жартиера с едногодишен прираст се препоръчва с междуредово разстояние между 2,25-2,5 метра и разстояние между храстите в един ред от 1,5-1,75 метра. Площта за подаване на грозде трябва да бъде най-малко 4-4,5 кв. метри.
Плевен има доста слаба устойчивост на замръзване. Вече при температура от -20 ... -21 ° C надземната част на храста получава значителни щети, след което се възстановява дълго време и с по-нататъшно намаляване в колоната на термометъра, пълната смърт на растението е възможно. По този начин отглеждането му в незащитена култура е възможно само в Крим и на черноморското крайбрежие на Северен Кавказ. В други региони лозите трябва да се затоплят през зимата и колкото по-северна е зоната на отглеждане, толкова по-мощен и здрав трябва да бъде подслонът. В централна Русия за задоволително зимуване на храсти от този сорт ще е необходимо да се организират двуслойни заслони с използване на органична изолация - слама, торф, листа или тръстика и последваща хидроизолация на цялата конструкция с материали, които не позволявайте на влагата да премине. Жизнеспособни остават само тези пъпки, които през зимата се държат в суха изолация. Ако това условие не е изпълнено, има голяма вероятност да се намалят очите на лозата.
За удобство на премахването на зимуващите части на растението от решетката през есента и за да се сведе до минимум тяхното увреждане се използват специални покриващи форми на храста. В България за това се използва приземен Guyot, а в домашното лозарство е широко разпространен наклонен кордон и особено многорамен вентилатор. Те са лесни за оформяне, лесни за използване и напълно отговарят на нуждите на културата. През третата година плевенският храст ще бъде напълно оформен и готов за пълно плододаване. В редки случаи, ако е възможно да не се покриват растения поради мекия климат, сортът се отглежда на високо стъбло, в идеалния случай със свободно място за едногодишен растеж. В този случай гроздето е в състояние да покаже своите най-отлични качества, преди всичко естетически и вкусови, както и да увеличи производителността поради нарастването на размера на четките. Това обаче ще изисква известно увеличаване на разстоянието между редовете, като възвръщане на цялостната, но продуктивна формация.
Храстите се натоварват през пролетта с 35−45 очи с леко скъсяване на плодовите стрелки - до 8-10 пъпки. В бъдеще, както обикновено, се извършва фрагмент от стерилни и слаби млади издънки, но уморителното изтъняване на съцветия може да бъде почти напълно изоставено.За силните лози няма да е трудно да „разтегнат“ дори две четки на издънка, поради не особено забележителния едроплоден сорт. Оптималното натоварване може да се счита за наличие на 25-30 гроздове върху храст от грозде.
Производителността на Плевен може да се увеличи и чрез редовно обилно напояване с едновременно внасяне на минерални торове. През вегетационния период се извършват до 5-6 напояване, от които най-важни са: ранно пролетно поливане с амониева селитра, както и преди цъфтежа и в периода на активен растеж на плодовете с добавка на фосфор-калий торове към водата. Есенното поливане също е много полезно, с помощта на което растенията се съхраняват с влага. Благодарение на това тяхната зимна издръжливост донякъде нараства, а влажната почва през студения сезон замръзва на по-малка дълбочина.
Слабата устойчивост на гроздето към патогени на гъбични заболявания налага прилагането на набор от мерки за химическата му защита срещу патогени. Броят на обработките за сезон може да достигне 8-9, което, разбира се, не допринася за получаване на екологично чиста реколта. Въпреки това, за да се сведе до минимум негативният ефект от толкова често пръскане с фунгициди, те трябва да се извършват стриктно в съответствие с инструкциите за всеки конкретен препарат, следвайки препоръките за тяхната консумация на единица площ, и винаги спазвайки времето на изчакване между последното третиране и прибиране на реколтата.
Като цяло в нашите условия Плевен може да се счита за много екзотичен гост, защото в асортимента дори на българската селекция има много по-удобни и по-малко причудливи сортове грозде. Очевидно следователно той никога не е получил широко разпространение в постсъветското пространство, дори сред аматьори.
